Всяка сутрин Шарки ставаше рано, нахлуваше пиратската си шапка, взимаше своята сабя, която за всички беше просто един тъп кухненски нож за масло, но за него, това беше смъртоносно оръжие, способно да разреже на две всеки враг, който посмее да се изпречи на пътя му. Ръждивият нож за масло беше излъскан до бяло и вече повече приличаше погледите, най-вече на кака Свраки, която се стремеше да докопа всяко лъскаво нещо, но за Шарки, това беше сигурен знак колко е ценна неговата сабя. Шарки тренираше всеки ден без почивка. Когато времето беше хубаво, той отиваше на мисии в житното поле, което се разпростираше до където поглед може да стигне и беше пазено от най-свирепият злодей в околията - кръвожадният Плеши. Плашилото, което Шарки беше нарочил за кръвожадно чудовище не беше заслужило с нищо подобна съдба, но всеки слънчев ден един въоръжен до зъби опосум (или поне за такъв се смяташе Шарки) идваше и започваше да го ръчка с нож за масло. Първоначално Плеши беше ужасен, но в...