Пиратът Шарки - Слепият Бо

 Всяка сутрин Шарки ставаше рано, нахлуваше пиратската си шапка, взимаше своята сабя, която за всички беше просто един тъп кухненски нож за масло, но за него, това беше смъртоносно оръжие, способно да разреже на две всеки враг, който посмее да се изпречи на пътя му. Ръждивият нож за масло беше излъскан до бяло и вече повече приличаше погледите, най-вече на кака Свраки, която се стремеше да докопа всяко лъскаво нещо, но за Шарки, това беше сигурен знак колко е ценна неговата сабя.

Шарки тренираше всеки ден без почивка. Когато времето беше хубаво, той отиваше на мисии в житното поле, което се разпростираше до където поглед може да стигне и беше пазено от най-свирепият злодей в околията - кръвожадният Плеши. Плашилото, което Шарки беше нарочил за кръвожадно чудовище не беше заслужило с нищо подобна съдба, но всеки слънчев ден един въоръжен до зъби опосум (или поне за такъв се смяташе Шарки) идваше и започваше да го ръчка с нож за масло. Първоначално Плеши беше ужасен, но в последствие откри, че има и предимства. Първо нито една мишка не смееше да се доближи до него и да заживее в крачолите му, а и кой би искал всеки божи ден някакви ненормалници да се размотават с ножове за масло пред дворовете им. Другото предимство беше липсата на всякаква перната гад, която постоянно се грижеше шапката на Плеши да е омазана. При наличието на опосум, който изключително упорито клати едно плашило насред полето, нито едно пиле не смееше да се доближи. Това беше прекрасно за Плеши, който с нетърпение очакваше своят спаринг партньор да се появи и дори беше започнал да влиза в ролята си на кръвожаден злодей, подмятайки разни клонки слама върху главата на Шарки. 

Така и двамата наши герои прекарваха прекрасните слънчеви дни, но когато беше дъждовно нещата не стояха по подобен начин. Шарки беше упорит и не се отказваше от пиратските приключения и тренировки така лесно, но нямаше как да седи на открито, когато навън се извива буря. Всеки самоуважаващ се пират знае, че гадното време не е за тях, освен разбира се когато са в открити води на палубата на някой пиратски кораб. Но, за щастие на Шарки, той нямаше такъв и му се налагаше да тренира на сухо. Единственият проблем беше, че това сухо място беше оборът. По принцип, не е особен проблем да се размотаваш в обора. Там няма и кой да притеснява трениращият и готвещ се за слава пират, с изключение на Марко, но той бе стар, глух и не особено приказлив. Освен в случаите, когато му се отдаваше да реве от смях, но тези случай бяха изключително редки, или поне толкова редки, колкото са и дъждовните дни. 

Тренировките на Шарки в обора обикновено започваха по горе долу сходен начин. Всеки път, когато влизаше, той чуваше старият Марко да изхлипва нещо от рода:

- Еййй момче, влиза един опосум в бар и казва на бармана: "Искам една вода, моля. Не мога да пия алкохол – последният път, когато се напих, престорих се на мъртъв и се събудих в друг град!" 

Шарки не обръщаше внимание на шегите му, но пък гъските от двора обръщаха. Чуеха ли Марко да говори, а това се случваше изключително рядко, толкова рядко колкото са и дъждовните дни, то те веднага се втурваха в обора и за заливаха от смях. А неговите шеги край нямаха. Но пък на Шарки не му пукаше. Той си имаше един стар протрит чувал, върху който беше нарисувал една ламя и тренираше техники за отсичане на главата на ламята. Беше ги научил от приказките, които четеше баба му, а това предизвикваше още повече насмешки от страна на Марко. 

Една вечер, обаче, Марко беше различен. Той срещна Шарки, който се прибираше от тренировка с Плеши, и го спря. Този път нямаше шеги и подигравки. Марко заговори със сериозен, но  благ тон:

- Куражлия си ти момче. Има хъс в теб, който не се среща често. Имаш и добро сърце. А това, че не се отказваш, въпреки подхвърлените смешки на околните, говори, че освен кураж, в теб има огромна сила да твориш и да достигаш върховни постижения. Роден си за водач.

- Но как? Аз мислех, че ме мразиш и искаш да ме разкараш от обора? - смотолеви Шарки

- Глупости момче, това, че се закачам с теб означава, че те харесвам. На кой друг си видял да обръщам внимание. Слушай сега. Ако искаш да си истински герой, то трябва и да изглеждаш сериозно. Не можеш да се размотаваш с този нож за масло и да си мислиш, че е сабя. Смешно е и никой няма да те вземе на сериозно. 

- Знам, но това е най-доброто оръжие, което имам. А и никога не ме е предавал в тренировките.

- Това е хубаво, но ако искаш истинско оръжие достойно за герой, то потърси слепият Бо. Той живее накрай гората. Има уникален талант. Не се притеснявай, че е сляп. То той и не дочува, но това е от възрастта. Имай предвид обаче, че по-добър оръжеен майстор от него няма. 

Шарки бе възхитен. Никога не бе очаквал подобно отношение от Марко. Е, на другия ден, старият Марко се бе завърнал и отново го спукваше от майтап, но Шарки знаеше каква е истината и му беше благодарен. Още същият ден той се отправи към края на полето, където откри колибата на Бо. Почука на вратата, но никой не се обади. Точно беше решил, че днес не му е ден и в този момент видя по горската пътека да се задава прегърбена фигура. Бо беше къртица, която отдавна беше забравила какво е да се придвижва под земята. Просто бастуна му пречеше в тунелите и той предпочиташе да ползва горските пътеки на повърхността. Беше сляп и полу глух, но пък обонянието му работеше перфектно. Още щом доближи той извика. 

- Арррр, кой е там? Кой се осмелява да напада един стар слепец?

- Но моля ви се господине, как ще ви нападам. Аз съм Шарки и съм пират. Старият Марко ме прати при вас като най-добър оръжейник сред оръжейниците за да ми направите меч - Шарки реши, че тъй като къртицата е сляпа, то той може спокойно да се представи за истински пират. 

- Пират казваш а? Хммм.. не съм подушвал пират по тия земи от години, а ти определено не миришеш на пират. Миришеш ми на дребен сополанко, който си мисли, че може да се майтапи със старците. Я ела тук да ти нашия един бастун в главата, пък белким ти дойде акъла!

Шарки остана безмълвен. Старият Бо го беше разгадал. Реши, че не е редно да лъже и разказа всичко на Бо. Разказа за вълците пирати, за мечтата му да обиколи целият свят, да стане герой сред пиратите, за тренировките, дори не спести и подигравките на Марко и гъските. Старият Бо го изслуша търпеливо и накрая каза:

- Разбирам те момче. И аз един ден бях като теб. Много земи съм обиколил, дори и на кораб съм бил. Дълги години точех ножове и саби, а накрая дори почнах и да ги правя. Имаш кураж да говориш честно. Истинският пират никога не лъже себеподобните си. Харесвам те и ще ти помогна. Я дай да видя тоя твой нож. 

Шарки му подаде ножа за масло, а слепият Бо дълго го опипва. След известно време измрънка нещо изпод носа си и влезе в колибата. Шарки го последва и онемя. Вътре беше пълно с инструменти, ножове, ножчета и саби. Такъв арсенал Шарки не бе и мечтал да види през живота си. Бо заседна до една машина, натисна няколко педала и тя се завъртя, а ножа за масло заигра в ръцете му. Бо го въртеше и опираше в машината, а искри хвърчаха във всички посоки. Шарки наблюдаваше с интерес как парчето метал се променя в ръцете на къртицата. Мина не повече от час, но на Шарки му се стори цяла вечност. Бо заотваря разни чекмеджета и взе да мери различни дръжки, започна на навива въженца и да украсява острието. След още час, новото оръжие на Шарки бе готово.

Момчето не можеше място да си намери от щастие. Бо се смееше от сърце на неговите възгледи и само му подхвърляше:

- Хайде момче, няма нужда толкова да писукаш. Заслужаваш го. Щом старият Боцман Марко те прати при мен, значи има хляб в теб, отиваш да тренираш и продължавай все така напред. 

- Какво??? Марко е Боцман? - Ушите на Шарки се бяха наострили

- Хахаха, е ти не знаеш ли бре момче. Та преди да се превърне в това старо магаре дето само вицове може да разказва, Марко кръстосваше седемте морета. Именно при него бях главен оръжейник на жестокият Капитан Тъмноклюн. 

Шарки се прибра изумен и развълнуван. Развълнуван заради новият си меч, но изумен от новината, че само на няколко метра от топлото му легло под пода на плевнята живее жива пиратска легенда. Но... историите на тази дружба тепърва предстоят да бъдат написани и прочетени. Това ще стане в някой друг ден. В този, Шарки си легна с едно особено чувство, такова, което най-вероятно героите от приказките на баба му са изпитвали, когато са надвивали ламята и са спасявали някоя принцеса.